Ясен Гуев
Желанието на Петър Келнер да придобие СМЕ (Cental European Media Enterprises- собственик на няколко телевизионни групи в Центална и Източна Европа сред които е и българската bTV) е на път да го сблъска с Президента на САЩ Доналд Тръмп. Евентуалното решение за спиране на сделката ще бъде взето от него, като той не е задължен да се съобрази с препоръките на Комитета по чуждестранни инвестиции, който ще проверява сделката.
Как се стигна до тук?
На 11 декември 2019 година чешкия сайт Актуално публикува свое разследване за това, че компанията Хоум кредит (компания за бързи кредити на Петър Келнер със сериозен бизнес в Китай) е платила 2000 часа на ПР агенция за кампания целяща подобряване на имиджа на Китай в Чехия.
Преди няколко седмици на посещение в Прага пристига американска делегация в която е и Сенатор Марко Рубио. На среща с председателя на Комисията по външна политика на Сената Павел Фишер е обсъждана и предстоящата сделка за СМЕ. Фишер заявява, че е получил обаждания от посланици на съюзнически държави, които са загрижени за спазването на свободата на словото след евентуалното придобиване на СМЕ от фонда на Петър Келнер PPF. Фишер е информирал американската делегация и за ПР кампанията в полза на Китай.
Следващата стъпка е писмо от двама политици от чешката Пиратска партия до американския конгрес с призив да се разследва сделката за СМЕ.
Като резултат Сенатор Марко Рубио изпраща писмо до главния прокурор на САЩ Бил Бар и Финансовия министър Стивън Мнучин с искане сделката да се разгледа от Комитета по чуждестранни инвестиции.
https://www.rubio.senate.gov/public/index.cfm/press-releases?ID=71B67BAD-8BE8-41E0-BA45-AE62FA8A0FC2
Какво прави Комитета по чуждестранни инвестиции?
Комитета по чуждестранни инвестиции се председателства от Финансовия министър и в него влизат ръководителите на департаментите Правосъдие, Национална сигурност, Търговия, Отбрана, Държавния департамент и този по Енергетика, както и офисите на търговските представители и този по Наука и технологии.
Процедурата предвижда 45 дни за преглед и още 45 дни за проучване. Съществува възможност комитета да наложи мерки, които да направят дадената сделка допустима. Ако се върви към отмяна на сделката, то това се прави от Президента на САЩ, който има 15 дни за да вземе решение.
Публичната информация показва, че досега са блокирани пет сделки, но е възможно други да са били оттеглени от страните и затова да не се е стегнало до оповестяването им.
През 2012 президентът Барак Обама забранява на Ралс корпорейшън, регистирана в САЩ компания от китайски граждани, да закупи компания произвеждаща електроенергия от вятър, която е базирана близо до сграда на министерство на отбраната. Обама спира и придобиването на Аикстрон от китайска инвестиционна компания.
През 2017 година президента Доналд Тръмп спира придобиването на Латис семикондъктърс от китайския инвестиционен фонд Каньон бридж капитал партнърс. През 2018 година е спряно придобиването на Куалком от Броудком. През миналата година се стигна до това Бейджин Кунлун да продаде акциите си в американска фирма за онлайн запознаства заради притеснения, че ще има достъп до лични данни на американски граждани.
Какво може да се случи?
Рискът сделката за СМЕ да бъде спряна от президента Доналд Тръмп е очевиден. Тезата на Сенатор Рубио е проста- не трябва да се разрешава на компания, която иска да работи с китайската Хуавей за изграждане на мобилна мрежа от пето поколение да придобива телевизии в няколко страни от Централна и Източна Европа при положение, че има явни данни, че е финансирала ПР кампания в полза на Китай на територията на Чехия.
Евентуално негативно решение на Тръмп по сделката ще има силата на отказана американска виза за компанията на Петър Келнер. Засега е налице обвинение от американски сенатор, че компанията работи против националната сигурност на САЩ, но ако това се потвърди от Комитета по чуждестрании инвестиции и от Президента на САЩ, то това ще нанесе още по -голяма репутационна щета от сегашната. Нито една голяма американска или западноевропейска компания не би правила бизнес с подобен партньор.
Пред Петър Келнер има два варианта- да се надява на позитивен резултат от проверката на Комитета по чуждестранни инвестиции или да избърза и да се откаже от сделката. Ако сделката не се осъществи той ще дължи 50 милиона щатски долара на собствениците- същата е неустойката ако сделката не се осъществи по вина на собствениците. По принцип двете страни могат да се договорят тази сума да бъде намалена и дори да не предявят претенции.
Фондът на Петър Келнер публично отхвърля обвиненията, че ще влияе на свободата на медиите, които е на път да придобие и твърди, че мобилните оператори които притежава просто са наследили оборудване на Хуавей. От фонда казаха, че ще се свържат със Сенатор Рубио за да го обедят, че е подведен с информацията, която е получил.
Личното ми мнение е, че е невъзможно американски сенатор да излезе с публична позиция по подобен казус без хора от екипа му да говорят предварително с представители на Държавния департамент и тайните служби.
Едно е сигурно- решението по сделката за СМЕ ще стане ясно в средата на тази година. Тя предстои да бъде одобрена и от Европейската комисия- от Брюксел не публикуват информация за това кога дадена компания е подала документи, а оповестяват само решението. То също се очаква в средата на годината.
Какво значи тази ситуация за България?
При много от приватизационните сделки в миналото Агенцията за приватизация поставяше условия купувачите да бъдат с опит в съответната индустрия. Покрай евентуалното придобиване на активите на ЧЕЗ у нас от фирма на Гинка Върбакова Народното събрание при текст даващ право сделки в енергийния сектор да могат да бъдат спирани ако са заплаха за националната сигурност.
Може би е време да се помисли за въвеждането у нас на процедура, която да е сходна на американската. Рискът български активи да станат собственост на организации работещи против националната ни сигурност не трябва да се подценява.